(Учителят Мория, портрет от Херман Шмихен, 1884 г.) Осъзнаването неизбежността на

Превъзмогнатата мъка е най-верният път към радостта

(Учителят Мория, портрет от Херман Шмихен, 1884 г.)

Осъзнаването неизбежността на тестванията и проумяването на техния смисъл ще ни отърват от унинието и безпокойството и ще отворят място в сърцето ни за насладата. Защото страданието е релативно, а насладата – безпределна, тъй като превъзмогнатата тъга е най-верният път към насладата. В една сказка на Учителя е казано:

„ Знаете дори в сложни дни, че силата произтича от насладата. Отдавна съм казвал, че „ насладата е особена мъдрост ”. Тъкмо по този начин е, тъй като насладата би трябвало да се вижда, би трябвало да се разпознава и осъзнава. Унилите хора се помрачават с беди и горести. В това тъмно було те не могат да видят насладата. През мрежата на скръбта хората слепеят и губят сили. Те не могат да оказват помощ на себе си. Не позволяват и нашата помощ, тъй като унинието и раздразнението са непроходими. Като че ли никой в никакъв случай не е приказвал на хората за вредата от унинието. “

„ Наричат унилите хора обезправени. Помислете над последната дума. А кой е лишил такива хора от присъщото им право? Преди всичко те сами са се лишили от благоприятни условия. Те от дълго време са почнали своето опустошение. Недоволството, злобата, раздразнението са пресекли пътя към насладата. Тъмните намерения са ги лишили от извора на сили. Себичността е попречила да разпознаят насладата. Себичността е шепнела: насладата е единствено в персоналната полза. По подобен метод най-плодоносната наслада се е скривала зад безобразните купища на унинието. Слепците на унинието са най-жалките двуноги. “

„ Човек има висшия подарък да изпитва наслада. Високото чело е обещано, с цел да се види Висшето. От далечните светове до дребното цвете – всичко предлага наслада на хората. При всяка наслада приижда нов ресурс от сили, тъй като ще произтече напрежение, което ще отвори още едни порти. “

„ Кой е дал право на хората да си фантазират, че те са вечно обезправени? Невежеството е изкрещяло тази неистина. Но мъдрият воин дори в часа на гонене знае, че пътят към насладата не е затворен. Хората не помнят простата истина, че всичко се намира в придвижване. Скръбта се не помни, само че искрите на насладата сияят вечно. В нашия дълъг живот ние можем да потвърдим, че насладата е незабравима и служи за приток на мощност. Щастливи са тия, които и в Тънкия свят могат да утвърждават насладата. Когато ние споделяме – „ насладата бърза ”, тя в действителност се доближава. Но хората постоянно не желаят да я виждат, тъй като са свързани с предумишлено подстрекателство. Така насладата може да остане обратно, без мечтаното разследване. Огледайте се нашироко и съберете всички пламъци на насладата. “

Радостта не следва да се счита за някакъв празничен десерт на нашата духовна софра. Тя би трябвало да бъде за нас ежедневно събитие, тъй като точно тя провокира ония нараснали трептения, които ни обезпечават триумфа, тъй като точно нейното зарево очиства съзнанието от всички злотворни токове на отчаяние, съмнение, подозрение.

„ С какво да реализираме триумфа? Запомнете – с насладата. Не с отчаяние, а с наслада. Не допускайте мисълта, че ние разсъждаваме за опция или неспособност на успеха… Ние постоянно предлагаме наслада. Трябва да признаете и да си спомните, че сте сполучвали, когато сте се радвали. Естествено, това не е веселието на теленцето измежду поляната, а творящата наслада, която преобразява трудностите… Радвайте се и измежду цветята, и измежду снега, също цялостен с благовоние – радвайте се! “ (М.)

От: „ Тайното обучение ”, Богомил Райнов

* Учителят Мория е един от „ Учителите на Мъдростта ”. Владиката Мория – Махатмата, учителят от Великото бяло приятелство е незабравим със своята подвижническа работа за обединяването на античните истини на Изтока и Запада. За пръв път за него оповестява през 1880 г. Елена Петровна Блаватска, на която Учителите Мория, Кутхуми и Джуал Кхул оказват помощ да основе Теософското Общество. Между 20-те и 50-те години на 20-ти век Учителят Мория сътрудничи с Елена Рьорих и Николай Рьорих. Благодарение на това съдействие, сред 20-те и 30-те години в света се появява Учението Агни Йога или Живата Етика.